1. Форми според участниците в сделката
Основният критерий за класификация на електронната търговия е кои са страните по сделката: бизнес, потребител или държавна институция. Всяка форма се обозначава със съкращение, което показва кой продава и кой купува.
- B2B (business-to-business) – между фирми; например производител купува суровини от доставчик през електронна платформа.
- B2C (business-to-consumer) – от фирма към крайния потребител; например онлайн магазин за дрехи или електроника.
- C2C (consumer-to-consumer) – между потребители чрез платформа посредник; например обяви за употребявани стоки.
2. Форми според начина на изпълнение на сделката
Според това дали целият процес се извършва онлайн, електронната търговия е пряка (пълна) или непряка (частична). Разликата зависи от вида на продукта и от начина, по който той достига до клиента.
- Пряка електронна търговия – поръчката, плащането и доставката се извършват онлайн; например изтегляне на софтуер, електронна книга или достъп до платформа за стрийминг.
- Непряка електронна търговия – поръчката и плащането са онлайн, но стоката се доставя физически чрез куриер или пощенски оператор.
- Пример за пряка форма: закупуване на лиценз за програма и получаване на ключ по имейл.
- Пример за непряка форма: поръчка на лаптоп от онлайн магазин с доставка до адрес.
3. Съвременни канали и бизнес формати
Развитието на мобилните устройства и социалните мрежи създава допълнителни форми на електронна търговия. Те не заменят класическите видове, а променят канала, през който клиентът взема решение и плаща.
- Мобилна търговия (m-commerce) – пазаруване и плащане през смартфон, чрез мобилно приложение или мобилна версия на сайта.
- Социална търговия (social commerce) – продажби чрез социални мрежи, където клиентът открива и купува продукта на едно и също място.
- Електронен пазар (marketplace) – платформа, на която много независими търговци предлагат стоки, а платформата осигурява плащането и доверието.
Изготвил: Цветелин Борисов