1. Доставчици на услуги на информационното общество
Услуга на информационното общество е услуга, която обикновено се предоставя срещу възнаграждение, от разстояние, по електронен път и по индивидуална заявка на получателя. Доставчик е лицето, което предоставя такава услуга. В България основният закон е Законът за електронната търговия, който въвежда Директива 2000/31/ЕО.
- Доставчик на достъп и пренос – осигурява достъп до интернет или пренася информация (например интернет операторите).
- Доставчик на кеширане – съхранява информацията временно, за да се ускори достъпът до нея.
- Доставчик на хостинг – съхранява информация, подадена от ползвателите (уебхостинг, платформи за обяви, социални мрежи).
- Собствено съдържание – за информацията, която доставчикът сам създава и публикува (например описанията в собствения му онлайн магазин), той отговаря напълно като автор.
2. Условия за ограничаване на отговорността
Доставчикът на посреднически услуги не отговаря за чуждо съдържание, ако не е участвал в него и спазва определени условия. Тези условия са различни за всеки вид услуга. Правилото не освобождава доставчика от отговорност за неговите собствени действия.
- Достъп и пренос: не отговаря, ако не започва предаването, не избира получателя и не избира или променя предаваната информация.
- Кеширане: не отговаря, ако не променя информацията и я премахва или блокира бързо, когато узнае, че е премахната от първоначалния източник или че това е наредено от орган.
- Хостинг: не отговаря, ако не знае за незаконния характер на съхраняваната информация и след узнаване действа незабавно за премахването ѝ или за блокиране на достъпа до нея.
- Липса на общо задължение за наблюдение: доставчикът не е длъжен да следи всичко, което предават или съхраняват ползвателите, нито да търси факти, указващи незаконна дейност.
- Актуалност: тези принципи са запазени и в Регламента за цифровите услуги на ЕС (Digital Services Act).
3. Прилагане на практика
На практика най-често се прилага хостингът, защото онлайн магазини, платформи за обяви и форуми съхраняват съдържание на потребители. Ключов е моментът, в който доставчикът узнава за нарушението, обикновено чрез сигнал от засегнато лице или от орган. Ако след това не реагира бързо, той губи защитата и може да носи отговорност.
- Пример: потребител публикува на платформа за обяви фалшив продукт с чужда търговска марка. Платформата не отговаря, докато не знае за нарушението. След получен сигнал тя трябва бързо да свали обявата.
- Механизъм за подаване на сигнали: добрата практика е платформите да имат форма или имейл за съобщаване на незаконно съдържание.
- Информация за доставчика: сайтът трябва ясно да посочва кой го управлява – наименование, адрес и данни за контакт.
- Видове отговорност: при нарушение може да възникне гражданска, административна или наказателна отговорност според вида на деянието.
Изготвил: Цветелин Борисов